Шофирам по малка квартална уличка, слушайки песен от 90те. На средата застанал мъж, опитващ се да прескочи кишавицата от неизчистени преспи сняг. Беше млад, личеше му отдалече. Приближих се бавно, за да не го опръскам. Най-непринудено погледите ни се срещнаха, дълбоко спиращи дъха и за двамата ни. Имаше нещо, сякаш познавах очите му. Сякаш не беше за тук, някак древен. Той бе бял, синеок, с гъста брада и изразителна челюст. Облечен в черно, но спретнат в един студен делничен ден. Погледна в кофата точно преди да погледне мен. Хвана ме яд. Спрях се за секунда в ума си и се запитах защо? Исках да изкреща, да намеря отговорите на историята му и да я разреша. Отвътре душата ми се изяждаше, че той не беше на повече от 35г., а търсеше препитанието си в контейнерите, в които аз изхвърлях своето. По дяволите, казах си, спри. И спрях. Погледнах в огледалото за обратно виждане и той спря. Бяхме се разминали и отдалечили на не повече от 20 метра. Той се обърна и погледна право в мен. В далечината се задаваха 2 автомобила, които трябваше някак да пропусна и продължих много бавно да се движа. Той не. Той остана точно там, където се срещнаха погледите ни. Точно там, където намерихме нещо в тях. Далеч от шаблона и комерса, вярвам чистосърдечно в това, че съществува човечност и чиста любов, необвързана с рамките на партньорство, секс и илюзии. Не можах да спра да мисля за това в следващите 20 минути. Разплаках душата си от факта, че не й дадох да бъде полезна ,да помогне, ако е имала къде и как на този синеок странник.

Замислих се, ако бях срещнала някъде в центъра на града подобен мъжки субект, вървящ този път към скъпата си кола, а не към кофата. Какво щеше да направи той, ако се бяха срещнали погледите ни? Ами вероятно нямаше да стори нищо. Защото живота ми го показа. Дали обръщайки толкова внимание на материалното не лишаваме душата си от авантюризъм, защото се избираме по това да сме горе долу на една стълбица на икономическите си възгледи, потребности и заложби. Дали не пропускаме хора, за които бихме били най-голямата ценност в живота им, за да обърнем внимание на такива, за които ще бъдем придобивка. Ще ни третират като такава и най-важното ще насадят несъзнателно или съзнателно мисълта, че това е нормалния път на нещата.

Аз знам, че ще го срещна отново. Защото го искам повече от всичко в момента. Но ако ти видиш някъде своя синеок, скитащ се странник, спри. Предложи помощта си, дай част от усмивката си, стопли момента в сърцата и на двамата ви, прегърни го.

П.П.

Покажи любовта си към човешкия индивид, независимо дали е в твоята изкуствено създадена категория на личност и положение в обществото. Това те прави обичащ, това те прави човек!