Дух странен, никак приказлив, никак страхлив, доста объркан, нахален дори, все нещо търси, но не са пари.

Бил е човек, може да е имал късмет, може би някога се е смял, но е възможно и дълго да е ридал! Неизвестен, почтен, а може би мафиот за един ден. Не се знае дали мъж или жена, но усеща се мъж бе това. Интересен му бе този живот, моят и няколко други около мен. Искаше май да намери телце, да се мушне като малко мишле и да си поживее още век или два, много шантава работа.

Викам му аз един ден, след първата му среща с мен. Е добре де, хубаво, ти сега искаш някаква празна глава, да си влезеш там ти и да отвориш нечии чужди очи. Ами, ако си нещастен в тази глава, защото е пълна с безброй любовни писма и всякакви такива бози, какво ще правиш, я ми кажи? Шанса е един, нямаш два и време нямаш, трябва да решаваш сега. Пришпорвах го още ден, два и ето, че станаха чудеса. Него го няма, аз съм сама, но само се моля да не е в моята глава.