Все по често наблюдавам мъже и жени, оправдаващи се за бъдещето, с живота си преди. Кой къде е сгрешил, колко преди теб е сменил. Защото нямал баща, защото бил с трудна съдба. И защо оправданието предхожда събитията?
Как искам да заживея в свят без суета, да изпълня всяка своя мечта. Да обикалям планетата често, да танцувам и рисувам гола сред житните полета и райски птици, чуруликащи да галят всички мои сетива. Да бъда душата си в най-чиста форма, обичаща и обичана.
За себе си смятам да благодаря на онзи в края на коридора, дал ми познанието от бога, да израствам и още от малка с лекота да знам, че се случва всичко това.
Бях дете, а посещавах планети, возейки се на комети. Знаех повече за космоса, от колкото да смятам, пиша и чета. Как се случи да направя тази равносметка, като трудна плетка? Живот, изпълнен с много любов, страдания, обещания и трансформации на енергийното ми същество. Стълбата на различните ми емоционални и духовни израствания все още стои скрита в една тъмна стая на сърцето ми. Но тя е там, за да не забравям.
Благодаря всеки ден за всичко това-че обичам и мечтая, че бях глупава, че още съм, че виждам света по детски, че минах през толкова драми по човешки, че допуснах неправилните, за да отдам живота си на правилните. Минах през толкова много, а съм толкова мъничка на фона на всичко това, в което съществувам и днес. Мъдростта не е за слепците. Трябва много силно да повярваш в себе си. В енергийното същество, живеещо в теб. Да чуеш неговите мечти, да ги последваш. Да бъдеш добрата си версия, да дадеш всеки му късче от усмивката си.
Толкова строго се съдим и искаме да се променяме едни други. Толкова сме станали изострени, че започваме да приличаме на холивудска продукция, произвела поредния зомби филм. Но това сме ний-човеци. Изпълнени сме с излишъци на егоизъм и егоцентризъм. Следваме стадиен принцип в перспективите си. Това, как ще визуализираме бъдещето си е наш избор. Сякаш в нас живеят две личности . Едната, която усеща душата в себе си и как иска да се приближи до природата, да бъде сред горите борови, сред върховете заснежени, плажове опесъчени, да мечтае сред звездите, да намира място за отдих там.
И другата, която е възпитана до голяма степен от рамката на обществото . Материалната част търси отговорите за комфорта си в духа на еволюцията ни, избира да бъде обградена от ненужни придобивки, илюзорни и всестранни приятелства, връзки пред компютри и работа отново пред тях… и всичко в този ред. Едни изкуствено създавани виртуални отношения, имитатори на близостта чрез бутони със символи на емоцията ни в чистият й вид. И всичко това се оказва пагубно, когато предпочетеш да облечеш коня в его, а не да му дадеш да пие от извора на познанието.
Забравяме да общуваме, за това се оправдаваме. Забравяме да работим за себе си и да се вслушваме в себе си, за това другите са ни виновни.
Всеки сам пише съдбата си. Преди да помислим да обречем още някого, който да живее редом с нас и да делим битието си, трябва първо да станем, най-добрата версия на себе си. Тази, която е там дълбоко в душата на всеки.
Тя те направлява в съня ти, последвай я!