Смяташ ли, че да съществуваш тъй небрежно в този динамичен свят, е достатъчно за душата ти?

Мъж и жена в съдбовен дует, а бракът им, стъпил е на дъното на ковчег. Срещали ли сте такъв сюжет, защото в 21 век това е сюжета. Историята на слепците не прозрели, че любовта състои се в малките неща, в детайла и изпълнението.

Ако попитаме мъжете какво мислят за най-новият модел Мазерати, вероятно ще ни кажат от 0-100 колко вдига, с какво предаване е и какъв двигател носи, ще се възхитят и на детайлите по автомобила: подсветките под дръжките, масажора вграден в седалките, стрелките светещи в лилаво на таблото, големия екран в гърба на шофьорското място и т.н.

Сега си представяме как тази кола започва да бъде карана. Първата година вътре не се пуши, мие се след всеки дъжд, покрива се със собственото ти тяло, ако се налага при наченки на градушка, с клечка за зъби се вадят от дупките на спортния салон мъхове, изпаднали от джобовете. Манията е на лице.

Идната втора година излиза нов модел Мазерати. Оглеждаме се първо в нашата кола, след това правим съпоставка с новата. Следват криви счетоводни сметки и излиза, че не можем да си я позволим. Мисълта за новата кола остава. Застига ни в разговори с приятели докато сме само в мъжка компания, обрича ни да спрем по средата на булеварда, застрашени от това да ни бутне рейс номер 83, само да я зърнем и отзад. Ах какви столове само! Ауспусите са различни, окачването е друго, по дяволите трябва да я имам.

Минава време и мисълта някак леко избледнява. Желанията също намаляват. Новият модел кола вече е купена от друг. Карана е, обслужвана е, както си му е реда, продухани са всички дупки и неща… ха ха ха

Сега на 2-ри ред и новият модел става скучен на собственикът му. Тогава идваш ти, готов да продадеш старата кола, защото била за обслужване от всякъде: външно, вътрешно, пастиране, нови джанти, еми то по евтнинко ще ти излезне да си купиш онази от спомена, защото някой вече ще й е навъртял първите сто хиляди и цената ще е друга. Готов си да я размениш, да я доплатиш, да теглиш заем дори и да се лишиш от други мечти.           Отказваш се от това, което е дошло на тепсия в животът ти, но ти му се насити. Писна ти, модата е друга вече.

Идва ред да я покараш преди да я купиш. Качваш се всякаш си дете на пет години и са те сложили на кон. Майко, какво е това? казват мислите в твоята глава.

Прибираш се след срещата с колата и мисълта ти е там. Спиш, сънуваш я. Говориш с приятел, разказваш за нея. Боже ,каква кола… А онази старата, отживелица била. Трябвало да й се сменят масла, да я вкараш в сервиз, да оправиш и някой друг пиниз. Изобщо греда, трябва ти нова кола.

И сега ТИ, четейки това се върни пак отначало.

Нека сменим думата кола с жена. Нека бъдат жена N1 и жена N2.               Не става ли неизбежно така и в животите на всички в този век? Не са ли готови да те подменят занапред? Защото има по-млади, защото са по-слаби, без бръчки, без емоционален багаж.                                                      А ти, какво можеш да  направиш?

Минава време, минава и давността на брака ти, замисляш се, че той някак се е отчуждил. Той се прибира и мисълта му е там. Разказва на приятелите си за нея, защото ти си вече стара и дразнеща бракма в неговата глава.

Оставя те-подменя те. Взима си нова жена, и сега е момента да теглим чертата. Това ли става със света, новото се котира без да се рекламира. Падат им ченетата при наличие на мометата. Тъжен е света, когато всяко нещо се подменя, когато писне ти от монотонността. Когато забравиш лоялността…