В един друг живот отново бях в опаковка на жена. Привидно красива и доста по-възрастна. Имах дете и ментор, с които обикалях в лабиринт на ментални игри с много светлини.

Стая първа беше с условие, което гласеше, с мисъл да отключим вратата. В стая две имаше сражение с енергийно поле. В определени моменти нещата толкова оживяваха, че се създаваше 3д виртуална реалност от вибрация и светлини, образуващи форми, непознати за съзнанието ни. Не знаех какво става. Натиска беше голям. 

В поредната загадка дъщеря ми спасяваше положението, решавайки я пред мен с лека ръка, сякаш искаше да ми покаже нещо, което аз бях забравила, живеейки ограничен човешки живот. Живот изпълнен с ненужни материални придобивки и драматични взаймоотношения с хората, загубили спомена за енергииния си произход.

Това място, този “ Quest ”, пред който бяхме изправени ние тримата, всъщност беше за нея. Когато тя премине, ще отключи ново ниво на менталното. Отключваше духа в себе си. Като че ли израстваше в една ненаписана йерархия.

Докато бях там, аз знаех разни неща, сякаш това пътуване не ми е за първи път.Последната стая беше най-трудна. Тогава и моето съзнателно земно аз започна процес на пробуждане в съня, в който спиш и знаеш, че сънуваш. Стаята беше заключена. Имаше голяма бяла врата с малка ключалка. А точно зад вратата, купа с ключове, които аз виждах някак телепатично. Дъщеря ми трябваше да избере един от тях, да го обработи в определена конфигурация на ума си, след това да се телепортира и да отключи от другата страна. Оказа се, че понякога тези, които изглеждат най-млади, всъщност са най-мъдри и най-високо в йерархията на менталните ни способности.

Изляхме от този лабиринт и аз се зърнах в повърхност. Бях къдрава жена с друго лице, очи, уста, форми. Уплаших се при факта, че не приличах на себе си. Съзнанието ми беше напълно будно. Аз знаех, че сънувам. Можех да забавя или да забързам съня. Можех да го преживея в цялата му динамика. Започнах да мисля и бързо разбрах, че това не е нашето време и пространство, не е нашата еволюция, защото там всичко беше, много по-напред. Трябваше да се събуждам и започнах да търся изход. Намерих място с процеп и видях, че отвъд е някак безметежно. Нямаше нито начало, нито край. Сякаш ние бяхме преминали през едно квадратче от гигантско кубче Рубик.

След като се събудих, много мислих за това. Усещанията бяха така живи и несравними, че не мога да опиша със слова.

Спомена в мен още съществува. Аз знам ,че ме има и тук и там, във всяка секунда на безкрайното космическо време.