Днес в парка забелязах една жена, която продаваше царевица. Беше се скрила зад щанда в сянката на шарен чадър и пиеше от кенче бира    “тайно “.

На същото кьоше седеше и мъж-около 65 годишен. Беше очевидно, че я гледаше с розовите очила на битовия алкохолизъм. Не бях чувала скоро старата нашенска фраза: „Наздраве булка, нашата маса поздравява вашата маса“. Стана ми смешно докато пиех вода от чешмата, която бе в средата и буквално разделяше двамата симпатяги.

Продължавайки надолу подминавам тийнейджъри, влезли в пубертета преди един час и хормоналния дисбаланс в организма им не води само до силно окосмяване и акне, а и до един куп обременености, психически проблеми и външни изкривявания на база на живота, който водим и еволюцията, в която попадаме някак тъй грешно. Следват майки с деца, гледащи лошо, защото ги е страх да не мина през тях с колелото, всякаш алеята е метър и само тяхна, баби с внуци, бащи с бира… В този парк някак никой не подбира.

Продължавам все натам докато прасците ми не се схванат… Кучета, гълъби, мухи, мирише и на риба. Решавам да седна да запиша всичко това и виждам за края на разказа много такива като мен, млади, скромно седящи, чакащи някого или мечтаещи за някого.

Една се маже с червило, друга маха с ветрило… Едно общество, забравило да се смее и да гледа на света с добро.

Искам да виждам в този парк певци, художници, артисти и хора изразяващи своята свобода, а не използвани от поредната корпорация.

Аз ще мина и утре от тук и ще се усмихна на всеки, който се е отправил на юг. Направи го и ти. Дай примера си.

Искай и ти в тази страна да се случват красиви неща, да се смеят хората дори с очи и да обичат ближните си, да споделяме своя хляб и да искаш-и ти да си Душевно богат.