Ние сме като хулиганско племе, чакащо избавлението да ни вземе.

Няма как, щом сме се родили да не станем гнили.

Разголваме душите си ежедневно, дори навънка да е снежно.

Кратичко обичаме, през повечето време тичаме,

бързаме да се включим в еволюцията на този век,

за да не станем аутсайдери за чужд късмет.

Бързо се насищаме от любовта, кратко се замисляме за старостта,

с умиление копнеем за късмет и финансови ресурси за напред.

Жалки сме от деня в които сме се ний родили,

биха казали нечовекоподобните, наричам ги СИВИ.

И когато свърши тоз преврат, идваш пак в тяло на глупак.

За това не чакай нечия съдба да определя твоята.

Обичай безкористно, смело!

Обичай с очи и винаги помни, че там от където си дошъл,

пак ще откриеш себе си.