Хората описват ме като енигматична, била съм даже хипнотична.
Вещерът потънал е дълбоко в мен, от векове подсказва всички мои страхове.
Пречупил е света през негова си призма и не иска да повярва в материята около нас.
Ходя да го посещавам нощем, но изпива ме преди да стигна дори до същността.
Матрицата е безкрайно различна, там завърта ме и като в центрофуга мисълта започва да ме блъска в стена и то не само в една.
Та ти си всестранно променливо същество, необятно за човешкото око.
В светове от океани и морета съм живяла.
С птиците от изток съм летяла из градините на портите райски, няма да излъжа , че съм говорила и на китайски.
Планети пълни с ракети, а в космоса се носят тихи шекспирови сонети.
Като на екран прожектира се нашия свят ,но кога ще станеш и ти душевно богат, за да дойдеш в тази страна от памук където няма нито север нито юг.
Ах какво блаженство е това, не искам да се връщам сега, но алармата звъни и казва ми стани.
В този свят не става само с мечти.