То било дълго пътуване, казват старите хора по-нашите земи. Любов, трудности, прозрения различни, не всички са ти симпатични, но се учим пак от тях. Партньорите различни и все по–нетипични. Светът е обърнал своето начало от към своя край. Животът ни написан е отдавна от неземният човек. Наред с това и края е поставен за всеки…

И за какво се борим, като капем като круши всеки ден и вместо от това да се сплотяваме, ние се разединяваме съвсем-като народ, като общности, като цели и ментален просперитет.

Друго знам от моя бог, за когото ще ме подиграе всеки, не прозрял да види различното в очите ни, защото много сме сега, не съм само аз, нито само ти или тя. Тук уроците са много, не един и два и всеки следващ е по-кофти работа и всичко това, за да запълним някоя негова празнина, цепнатина в неговата незнайна и могъща енергия.

То е чудо и ние сме всички негови проявления, съдба…