Пробуждам се в свят наситен, зеленикав на цвят. Пред себе си виждам само градините на райските двори и простор в небето от ято птици да говори.

Озовах се с хора от този ми свят. Хора, които и тук сами по себе си са различни. В избора, който правят всеки ден, не са типични. Хора, познати за мен, с лица на звездни деца. Още когато ги срещнах тук разбрах, че с тях ще пътувам на юг, в светове с песни, създадени от трептенето на звездите и от звука на водите.

Срещата този път беше сред дива гора, пълна с вековни дървета. Без да зная къде точно се намирам, започнах някакси да левитирам. Отнесох се в небесата и виждах космоса в пълна светлина. Бях сякаш толкова високо, че виждах пътя на това, как сме се родили, от какво сме се развили, кой какво е сторил, за да дойде тук и как сега превърнахме планетата в кошче за боклук. 

Тогава се спусна в небесата на Млечния път гигантско бяло явление. Приличаше на тризъбец, създаващ своето собствено творение. Намеси се в нашия баланс различно, но пречистващо и нетипично. Стори на много места вреда и не само това, обърна цялостно полетата. Тогава цялото нещо каза пук и разляха се всички звезди на куп. Като светлинно шоу започна да се прожектира цялото сакрално явление. Виждах планети гиганти с цветове контрастни, наситено страстни. Беше много по-хубаво от картинка. Та нали всичко това сме виждали само на снимка. А сега пак ще се събудя в таз реалност сива, бореща се като самодива със създания в пакети от текстил, станали морално за резил. 

Искам някак да се слея, за да оцелея, защото хич не ми е лесно, но пък е чудесно.