Дойдох в този свят с едно познание от Бога. Бях малка, просто бебе, излязло от утроба. Дойдох с идеята да стана човек, да сложа себе си в ред и да изпълня мисия, не само една, за да удовлетворя себе си след това.

Мисля, че си избрах труден живот, различен от всеки мой друг, до сега. Дивергент се наричам, дивергент с кристална душа. Пътувала съм много, не веднъж или два. Обичах, живях, живея и сега.

Трябва да започна да се заземяват и тук, защото на сърцето ми му се пътува на юг. В страни различни и безкрайно хипнотични. Там пространството е относително и не само едно. Пренасяш своето същество от тук до там за миг и усещането става, като наркотик.

Пренесох душата си именно тук и научих се да обичам всички на куп. Интересно ми стана сега, защо на децата им се отнема паметта. Паметта от всевишното. Там, от където сме дошли, където няма нито слава, ни чест, ни пари. Аз си избрах този живот и знам, че усещам с всички свои сетива предимствата от това, да помня каква е матрицата. И ако си представим, че идваме със спомен, който някак избледнява с детството, както става после с младостта, то единствения начин, в който се връщаме до мястото от мечтите на всеки е в сънищата.

Да сънуваш е дар. Да живееш в съня е богатство. Да усещаш и пътуваш там е Рай за душата ти, живееща сред бетон с различни придобивки и тяло, облечено в… „Бенетон“.

Къде е общото тук, че събуждайки се, спомена избледнява като всеки друг.