Много мисли ме връхлетяха на куп и всички болни теми искам да разреша преди да стана труп. Прочети го дълбоко, защото болят ме тези неща, усети ги и ти, знам, че можеш това. 

Обрекох се в света на суетата да живея една ненужно драматична епопея. На забравилите смирението и любовта опитах се бавничко да обясня, как се чувствам в тази ми обвивка, как приемам всичко първо със сълзи, а после  и с усмивка. 

Живея във век,  изпълнен с палячовци на дребно,  управляващи народа за пари, слава и скъпи коли. Дават пример на простия човек, че пускаш ли под масата ставаш и кмет. Жените, забравили майчинството в истинския му вид, обличат децата си така, че да отиват на техния аутфит. Мъжете излизат на улицата като хиени, търсещи дребни схеми. Какъв е този свят изпълнен с излишъци, наречени човеци.  

Иска ми се да избягам, да спася всички животни, обитаващи света. Да отида някъде далече  в дълбока пещера и ще живея, ако трябва като светлина. Толкова е трудно да се адаптирам, че понякога ми се привижда как умирам. 

Ей животе,  мен така боли ме, че немога да напиша и опиша чувствата, бушуващи в мен. 

Какво научих аз от този свят ли? Че има и честност, че има и разврат, че някак така сме се отдалечили и отвътре сме прогнили. 

Любовта е станала като притурка, защото бързащите са,  да хванат следваща маршрутка. Бързащи за работа, отново за пари, забравили да помнят сънищата си дори.

В главата кошер постоянен, вечно кисел,  вечно гладен. Стойностните са малцина, избягаха на място, наречено чужбина. Ако припознаеш себе си тук, значи не е късно, помогни и на друг. Разшири светогледа, за да не те съди този, който ни гледа.

Нямам съмишленици в тази реалност човешка, чудя се идвайки тук,  дали не бе грешка.

П.П. С прискърбие съобщавам,  че на никой повече душата си не давам.